clouds background image

RR Acro Wing handles

Здравейте всички :) Дойде време и аз да си направя първия пост във Форума :)

Причината е, че вчера пробвах новите си ръкохватки от RRacrowings https://picasaweb.google.com/107804269384604239490/RRAcroWingHandles# и искам да ви кажа, че усещането е съвсем друго - контрола е на съвсем друго ниво :)
Идеята на управленията е да се откачат от ролките, което дава свобода освен да се дърпат нагоре и надолу, да се местят и наляво и надясно (може и напред и назад, но не усетих някаква особена разлика в тази посока). За да не отлетят назад управленията, в полет се закачат с ластичета за колана на крилото (в ухото за карабинера). Ръкохватките са малко по-големи от стандартните, които съм летял до сега, облечени са в неупрен и са много удобни. Могат да се летят с дебела ръкавица без никакъв проблем (за през зимата ;) Отделно имат и нещо като лостче, което може да се хване за по яко дърпане :))) Такова каквото на мен ми харесва ;) Лостчето също е в неупрен. Друго нещо което ми хареса в конструкцията е, че връвта от управлението се завързва за ръкохватката в ушенце, направено от материал за колани (не знам как се казва...). На старите ми ръкохватки мястото за връзване беше метално и това можеше да протрие връвта... Сега няма такава опасност :)
Та да си дойдем на думата - контролът... Бяхме на Околчица и следобеда имаше много добри условия - постоянна поддръжка от североизтока и термики 2-3 м/с. На моменти и до 4. Имах възможност да си полетя бая и да експериментирам много :)))
Веднага усетих, че има разлика дали дърпаш управлението вътрешно (ръката към тялото) или външно (изпъната ръка встрани). В първия случай, в края на полукрилото се създава по-голям ъгъл на атака, отколкото в основната част. Съответно се създава и по-голямо съпротивление там. Това кара крилото да завие по-бързо с по-малък радиус на завоя.
Във втория случай, когато ръката дърпа управлението встрани от тялото, тогава се създава ъгъл на атака по цялото полукрило и завоя става по-плавен.
Пробвах всякакви варианти за завои и с двете управления (и тяло разбира се) и за сега съм стигнал до извода, че за въртене на термики е най-удачно с вътрешното управление (на завоя) да се дърпа към тялото, а с външното - в страни. По този начин с вътрешното управление се контролира радиуса на завоя, а с външното скоростта, съответно и крена и тангажа (рол и пич контрола). Завоите стават стегнати с малък радиус и в същото време плоски. Това което ни трябва за максимално качване в ядрото на термиката и около него ;)
Вторият етап от полета премина в акро изпълнение над поляната :P Правех основно уингоувъри, щото съм ги тренирал най-много и на този етап се чувствах уверен за това. Опитах и асиметрична спирала, но нея още я овладявам :) За негативки все още не се чувствам готов. Първо ще ги оттренирам на граундхендлинг ;)
Та ето какво се случи: Започнах с леки уингоувърчета да усетя нещата. Тук лостчетата помогнаха много - обратната връзка от крилото се чувстваше много добре въпреки дебелите ръкавици. Тях си ги бях сложил в полет. Излетях много самонадеяно с едни тънки, но бързо размислих, че няма да свършат много работа и си извадих дебелите от сбруята :)))
Контрола на крилото го чувствах много добре и го държах на минимални ъгли на атака в горна точка, така че да набере максимална енергия, но и да не колапсира и всеки следващ уингоувър беше с по-голяма амплитуда. Това съответно в долна точка се отразяваше много добре и на G-то... До сега не съм се чувствал толкова смачкван от претоварване. Даже сега имам мускулна треска на всяко мускуллче и си се кефя :)))
Последните унгоувъри вече бяха толкова големи, че едвам издържах. Тук захвата на лостчетата помагаше много, защото удобството ми даваше допълнителна сила. Може би бях на около 15 - 20 градуса да ги изправя до хоризонтален лууп :D Но все пак съм си в долната граница на крилото, а и вече се бях изтощил. Разложих енергията с излизане през спирала и си взех малко дъх. Имах още около 500 метра височина. Реших, че мога да пробвам една асиметрична спирала. Бях решил да се сплескам тотално в сбруята :))) Започнах я от уингоувъри като след 3-тия продължих само на дясната страна (така ми дойде:). Пуснах крилото да набере скорост, като коригирах тенденцията за завой от последния уингоувър само с тяло и малко преди долна точка се измятках колкото можах на другата страна и дадох управление, като внимавах външното ухо да не колапсира. Последва умопомрачително измятване. До сега не бях стигал до такова G и новото усещане както и умората от предишната серия от унгоувъри ме разконцентрираха. Закъснях с изправянето на крилото с тяло във втората фаза на асиметричната, а и бях толкова сплескан, че не можех да мръдна :))) От там следващата витка като се измятках се получи по стръмна и това ме вкара в обикновена стръмна спирала, от която излязох леко разочарован, че не успях да поддържам темпото, но бързо се успокоих, че все пак ми е първия толкова чист оборот асиметрична - без да се сгъват уши и без да влизам в стръмна спирала (поне не още от първия оборот :) Пак си взех малко въздух и видях, че имам около 200 м, които реших да използвам за леки унгоувърчета - стръмни завои. До нивото на крилото - макс, но не и над него...
Последните 50 м. си ги оставих за захода и се опитах да кацна с подлитане и негативка, но излязох на около 2 метра от подлитането и ме достраша да дръпна и затова си кацнах нормално.
Толкова от мен за днес :) Адски съм благодарен на Чаво, че ми донесе ръкохватките. Мерси, Чаво!!! :) Усещам, че за в бъдеще ще имам много подобни истории за форума с тях :)))

Поздрави,
Симо

Клуб "Лети Независим" aka Sky camp paragliding е член на logo APPI